Пловдивчанинът Минко Михайлов снима Млечния път от “най-странното място в света“
Пловдивчанинът Минко Михайлов е едно от познатите имена в травъл фотографията. Един от основателите на фотографска школа и притежател на редица престижни интернационалните награди и оценки. Емблематичните му фрагменти на Пловдив мъчно биха могли да бъдат сбъркани. Михайлов е измежду бележитите ни създатели в жанра на звездното небе. Фотографът пътува по целия свят в търсене на фрагменти, които трансформира в изкуство. Последното му премеждие го води на едно от най- невероятните места на планетата - остров Сокорта.
Прочетете още
Сокотра е едно от най-отдалечените места на Земята, в което еволюцията е поела по собствен личен път и там към момента има непокътната природа и праисторически гледки. Островът е разгласен за " най-странното място на света ". Местните назовават признака на Сокотра - драконовото дърво - “Дървото на двамата братя ”, поради библейската алегория за Каин и Авел. Те имат вяра, че дървото на драконовата кръв се е появило от кръвта на Авел.
- Наричат Сокотра „ Изгубеният парадайс ”. Вие по какъв начин го намерихте?
- Моя дългогодишна фантазия бе да го посетя, може би от 8- 9 години. Гледах фотоси, четях пътеписи на хора, които са посетили и по този начин. От години от години знам за неговото битие, само че все нещо се случваше. Дойде коронавирус пандемията, по-късно започнаха пиратските нападения. В последна сметка тази година съумях да стигна.
- Каква беше логистиката? Знам, че достъпът до острова е много сложен.
- Да, по този начин е. Няма постоянни авиолинии, няма чартъри. Човек не може просто да си купи билет и да замине за Сокотра. Не е допустимо. По море е извънредно рисково, тъй като насреща е Сомалия и гъмжи от пиратски кораби. Веднъж седмично има по този начин наименуван филантропичен полет. И единственият метод да се стигне до там е през туроператор от ОАЕ, който има локален подизпълнител. Летяхме през Абу Даби, като отидохме няколко дни по-рано, защото в никакъв случай не се знае точната дата, на която ще лети самолетът. Полетът е за към 200 души, като половината места са за локални хора. Така че, седмично на Сокотра вървят по стотина туристи. Има полет и от Египет, само че от там не можеш да влезеш с дрон, тъй като на летището ще конфискуват дрона. Просто е лимитирано и е доста мъчно.
- В Йемен от години има революция, тя по някакъв метод отразява ли се на живота на острова. Опасно ли е за туристите, които въпреки всичко съумяват да стигнат до него?
- Това, което се случва на територията на Йемен, по никакъв метод не визира Сокотра. Даже противоположното - бих споделил, че на острова няма безусловно никаква заплаха, никаква експанзия. Там даже самите локални хора нямат затвор, нямат полицията, няма никаква заплаха. Това е едно от най безвредните места на планетата, на които съм бил. Иначе, защото островът е територия на Йемен, на летището се влиза с йеменска виза, която се издава на място. Обединените арабски емирства демонстрират сериозен интерес към острова и евентуално в бъдеще ще влагат много.
Самите локални поданици обаче не се интересуват от това, войната не ги тревожи. Не са настроени войнствено и враждебно. Те са безусловно, по какъв начин да кажа над нещата.
- Сокотра значи самодоволство. Дали успяхте да го изпитате, до момента в който бяхте там в тази извънредно друга среда?
- Не знаех какво значи името, само че аз особено там изпаднах в положение на безвремие. Категорично, дори в един миг не знаех коя година сме, просто си изключих мозъка. Не знаех какъв ден сме, кой месец. Много необичайно преживяване. Близко до самодоволство.Но не може да се опише, би трябвало да се преживее.
- Островът е значителен. Стигна ли ви времето да го обходите целия?
- Останахме 8 дни там, защото престоят там зависи от полетите. Н а Сокотра има единствено един основен апетит - Карибу, само че там няма нищо забавно за туристите. И от там нататък няма безусловно нищо- няма градове, няма пътища, почти на никое място няма ток, няма вода, няма канализация, няма интернет, няма нищо. Ние спахме на палатки, а туроператорът бе подсигурил всичко належащо. Придвижвахме се с високпроходими коли, а всеки ден се вдигаше лагер на друго място. Повечето в групата бяха фотографи, а ние сме привикнали да оцеляваме в разнообразни условия. Хората бяха подсигурили всичко- генератор, с цел да зареждаме батериите на апаратите и дроновете, имаше дори и портативен душ. Аз персонално носех цели 30 акумулатори, само че имах опция да ги зареждам. Имаше вода, прясна храна, риба – с една дума – разкош! Нищо не ми липсваше като се изключи фамилията. Но на някои места на острова хващахме интернет и успявах да приказвам с тях.
- Вие сте по едно и също време фотограф и биолог. За кой от двамата Сокотра бе по-голямо предизвикателство?
- И за двамата. Островът е необикновен от позиция на биологично многообразие. Там над 35% от растителността е ендемична – не се среща на никое място другаде по света. Неслучайно избрах да пътувам през април, когато цъфти пустинната роза, а също така, когато няма луна, се вършат превъзходни фрагменти на Млечния път. Бях задоволително квалифициран, с цел да ме изненада нещо, само че в това време прекарването бе извънредно.
За фотографите, които вършат астрофотография, Сокотра е едно от съвършените места за такива фотоси, защото на острова няма градове, няма осветяване, няма светлинно замърсяване. След април там стартират да духат такива ураганни ветрове, температурите се подвигат над 40 градуса и не е уместно за визити. Но островът е необикновен – има пустиня, има гори, има невероятни бели плажове, има скали и естествени басейни.
- Имате забележителни фрагменти на лешояди от напълно близко разстояние. Как се доближихте до тях?
- Като биолог бях доста сюрпризиран от големите колонии египетски лешояд, които живеят на Сокотра. В България също има такива птици по поречието на Арда към Маджарово, само че на острова са стотици. Между другото той е изчезващ тип. Но на Сокотра популацията се умножава. Преди 10 години е оповестено, че има към 2000 египетски лешояда има на острова, само че съгласно мен сега са доста, доста повече хиляди в действителност са хиляди. Има доста добър баланс сред птиците и локалните поданици. Лешоядите безусловно кацат до теб. Те не се опасяват. Това беше нещо, което съм си мечтала винаги- да имам подобен такъв разговор, подобен досег с тези птици и несъмнено, да станат прелестни фотоси. Може да ги направиш по изгрев, по залез, в полет, кацнали – всевъзможни фотоси. Лешоядите се грижат за хигиената на острова, те са санитарите там. Там няма сметосъбиране. В същото време обаче има хиляди кози. Пак от статистика от 2012 година се оповестява за 300,000 кози на острова. Разбира се, те са култивирани, само че тъй като нямат натурален зложелател се умножават. А когато едно животно почине, лешоядите вземат решение въпроса с останките. Перфектният баланс.
- Имате ли обичан кадър от пътешествието?
- Аз си ги одобрявам всичките. Те ми припомнят за приключението на Сокотра. Подготвям се да вземам участие с някои в състезания., ще вършим филм и галерия с мой сътрудник.
- Какви са локалните хора, по какъв начин се разбирахте с тях?
- Местните хора са страхотни гостоприемни. Както споделих извънредно миролюбиви. Там са мюсюлмани, а ние бяхме тъкмо по време на рамазана. Те си съблюдаваха техните традиции по време на поста, въпреки че се грижеха за нас и ни готвеха. Осигуряваха ни вода и други питиета, само че не допираха нищо до момента в който не се мръкне. Бяха извънредно положително настроени към нас. Също по този начин и любопитни – разпитваха ни от кое място сме, какво работим, за фамилиите ни. Не всички говореха британски, само че все пак се разбирахме отлично. Просто когато има предпочитание от двете страни се получава. Както загатнах, там няма затвор, няма полиция. Никой не краде, никой не се бие, няма убийства. Разпитахме ги какво се случва, в случай че стане някакъв случай даже и несъзнателен. Разказаха ни, че в случай че стане някакъв смъртен случай по нехайство, се събират двата рода и си простят. Това е удивително, но в действителност в случай че на подобен остров стартират вендети, те ще се избият за нула време. Живеят извънредно оскъдно, само че са доста щастливи и спокойни. Населението е към 30 000 души и всички се познават по сред си.
- А какво се случва, в случай че някой се разболее?
- Има болница единствено в града. Слава богу не ми се е налагало да я навестявам. Но открих, че там употребяват извънредно сполучливо тяхната си „ национална ” медицина. Аз имах следния случай - подхлъзнах се в една пещера и падайки се подпрях на ръката. Долу имаше стърчаща канара и си разрязах ръката. Отвори се сериозна рана, шурна кръв и отидох към колата нещо да си взема за стерилизация. Междувременно споделих на лидера Ахмед какво се е случило. Той отиде до едно дърво, скъса едно стръкче, от което потече доста гъста смола, намаза ми раната и сподели, че това е за кръвосъсирване. Кръвта спря незабавно, затвори се и на идващия ден към този момент нищо ми нямаше. Остана единствено белег. Хората на острова живеят в цялостна симбиоза с природата.
- Туризъм явно няма, а с какво се препитават, въпреки всичко?
- Има рандеман на смола от така наречен драконово дърво, което се среща единствено на Сокотра. Но в лимитирани количества. В същото време локалните садят плантации с драконово дърво, защото козите унищожават младите фиданки и сега множеството дървета на острова са по 30-40 години. Ограждат с мрежи новите плантации, само че с очите си видях по какъв начин козите прескачат и опоскват наред. Но след няколко години ще има доста нови дървета. За благополучие този проблем го няма с пустинната роза, тъй като е отровна. Другият им занаят е риболовът. Не знам по какъв начин е проведено всичко, тъй като с изключение на на летището, другаде администрация не видях.
- Звучи като едно доста щастливо място. Как наподобява щастието на вашите фотоси?
- О да. На Сокотра не ти би трябвало да чакаш обичания на фотографите „ златен час ”. Там от самото начало можеш да правиш невероятни фрагменти. Снимал съм деца по какъв начин по обед играят волейбол на една спонтанна от връвчици мрежа. А в очите им е събрано цялото благополучие на тази земя.
- Пътували сте по целия свят, това ли е най- необикновеното място, на което сте били?
- Бил съм на доста забавни места по света, само че това е безусловно друго. Слагам го на едно равнище със Западна Сахара, тъй като това е другото място, където няма туристи, само че там пък е цялостно с полиция и военни. Но Сокотра е като че ли друга планета.
- Къде ще е идващото премеждие?
- Готвя няколко пътувания, само че най- забавното се обрисува в Индия, при започване на идната година. На всеки 12 години там има огромен фестивал на отшелниците, който събира сред 20 и 30 милиона души. Ще се опитам да не го пропусна, защото звучи като предизвикателство.
Прочетете още
Сокотра е едно от най-отдалечените места на Земята, в което еволюцията е поела по собствен личен път и там към момента има непокътната природа и праисторически гледки. Островът е разгласен за " най-странното място на света ". Местните назовават признака на Сокотра - драконовото дърво - “Дървото на двамата братя ”, поради библейската алегория за Каин и Авел. Те имат вяра, че дървото на драконовата кръв се е появило от кръвта на Авел.
- Наричат Сокотра „ Изгубеният парадайс ”. Вие по какъв начин го намерихте?
- Моя дългогодишна фантазия бе да го посетя, може би от 8- 9 години. Гледах фотоси, четях пътеписи на хора, които са посетили и по този начин. От години от години знам за неговото битие, само че все нещо се случваше. Дойде коронавирус пандемията, по-късно започнаха пиратските нападения. В последна сметка тази година съумях да стигна.
- Каква беше логистиката? Знам, че достъпът до острова е много сложен.
- Да, по този начин е. Няма постоянни авиолинии, няма чартъри. Човек не може просто да си купи билет и да замине за Сокотра. Не е допустимо. По море е извънредно рисково, тъй като насреща е Сомалия и гъмжи от пиратски кораби. Веднъж седмично има по този начин наименуван филантропичен полет. И единственият метод да се стигне до там е през туроператор от ОАЕ, който има локален подизпълнител. Летяхме през Абу Даби, като отидохме няколко дни по-рано, защото в никакъв случай не се знае точната дата, на която ще лети самолетът. Полетът е за към 200 души, като половината места са за локални хора. Така че, седмично на Сокотра вървят по стотина туристи. Има полет и от Египет, само че от там не можеш да влезеш с дрон, тъй като на летището ще конфискуват дрона. Просто е лимитирано и е доста мъчно.
- В Йемен от години има революция, тя по някакъв метод отразява ли се на живота на острова. Опасно ли е за туристите, които въпреки всичко съумяват да стигнат до него?
- Това, което се случва на територията на Йемен, по никакъв метод не визира Сокотра. Даже противоположното - бих споделил, че на острова няма безусловно никаква заплаха, никаква експанзия. Там даже самите локални хора нямат затвор, нямат полицията, няма никаква заплаха. Това е едно от най безвредните места на планетата, на които съм бил. Иначе, защото островът е територия на Йемен, на летището се влиза с йеменска виза, която се издава на място. Обединените арабски емирства демонстрират сериозен интерес към острова и евентуално в бъдеще ще влагат много.
Самите локални поданици обаче не се интересуват от това, войната не ги тревожи. Не са настроени войнствено и враждебно. Те са безусловно, по какъв начин да кажа над нещата.
- Сокотра значи самодоволство. Дали успяхте да го изпитате, до момента в който бяхте там в тази извънредно друга среда?
- Не знаех какво значи името, само че аз особено там изпаднах в положение на безвремие. Категорично, дори в един миг не знаех коя година сме, просто си изключих мозъка. Не знаех какъв ден сме, кой месец. Много необичайно преживяване. Близко до самодоволство.Но не може да се опише, би трябвало да се преживее.
- Островът е значителен. Стигна ли ви времето да го обходите целия?
- Останахме 8 дни там, защото престоят там зависи от полетите. Н а Сокотра има единствено един основен апетит - Карибу, само че там няма нищо забавно за туристите. И от там нататък няма безусловно нищо- няма градове, няма пътища, почти на никое място няма ток, няма вода, няма канализация, няма интернет, няма нищо. Ние спахме на палатки, а туроператорът бе подсигурил всичко належащо. Придвижвахме се с високпроходими коли, а всеки ден се вдигаше лагер на друго място. Повечето в групата бяха фотографи, а ние сме привикнали да оцеляваме в разнообразни условия. Хората бяха подсигурили всичко- генератор, с цел да зареждаме батериите на апаратите и дроновете, имаше дори и портативен душ. Аз персонално носех цели 30 акумулатори, само че имах опция да ги зареждам. Имаше вода, прясна храна, риба – с една дума – разкош! Нищо не ми липсваше като се изключи фамилията. Но на някои места на острова хващахме интернет и успявах да приказвам с тях.
- Вие сте по едно и също време фотограф и биолог. За кой от двамата Сокотра бе по-голямо предизвикателство?
- И за двамата. Островът е необикновен от позиция на биологично многообразие. Там над 35% от растителността е ендемична – не се среща на никое място другаде по света. Неслучайно избрах да пътувам през април, когато цъфти пустинната роза, а също така, когато няма луна, се вършат превъзходни фрагменти на Млечния път. Бях задоволително квалифициран, с цел да ме изненада нещо, само че в това време прекарването бе извънредно.
За фотографите, които вършат астрофотография, Сокотра е едно от съвършените места за такива фотоси, защото на острова няма градове, няма осветяване, няма светлинно замърсяване. След април там стартират да духат такива ураганни ветрове, температурите се подвигат над 40 градуса и не е уместно за визити. Но островът е необикновен – има пустиня, има гори, има невероятни бели плажове, има скали и естествени басейни.
- Имате забележителни фрагменти на лешояди от напълно близко разстояние. Как се доближихте до тях?
- Като биолог бях доста сюрпризиран от големите колонии египетски лешояд, които живеят на Сокотра. В България също има такива птици по поречието на Арда към Маджарово, само че на острова са стотици. Между другото той е изчезващ тип. Но на Сокотра популацията се умножава. Преди 10 години е оповестено, че има към 2000 египетски лешояда има на острова, само че съгласно мен сега са доста, доста повече хиляди в действителност са хиляди. Има доста добър баланс сред птиците и локалните поданици. Лешоядите безусловно кацат до теб. Те не се опасяват. Това беше нещо, което съм си мечтала винаги- да имам подобен такъв разговор, подобен досег с тези птици и несъмнено, да станат прелестни фотоси. Може да ги направиш по изгрев, по залез, в полет, кацнали – всевъзможни фотоси. Лешоядите се грижат за хигиената на острова, те са санитарите там. Там няма сметосъбиране. В същото време обаче има хиляди кози. Пак от статистика от 2012 година се оповестява за 300,000 кози на острова. Разбира се, те са култивирани, само че тъй като нямат натурален зложелател се умножават. А когато едно животно почине, лешоядите вземат решение въпроса с останките. Перфектният баланс.
- Имате ли обичан кадър от пътешествието?
- Аз си ги одобрявам всичките. Те ми припомнят за приключението на Сокотра. Подготвям се да вземам участие с някои в състезания., ще вършим филм и галерия с мой сътрудник.
- Какви са локалните хора, по какъв начин се разбирахте с тях?
- Местните хора са страхотни гостоприемни. Както споделих извънредно миролюбиви. Там са мюсюлмани, а ние бяхме тъкмо по време на рамазана. Те си съблюдаваха техните традиции по време на поста, въпреки че се грижеха за нас и ни готвеха. Осигуряваха ни вода и други питиета, само че не допираха нищо до момента в който не се мръкне. Бяха извънредно положително настроени към нас. Също по този начин и любопитни – разпитваха ни от кое място сме, какво работим, за фамилиите ни. Не всички говореха британски, само че все пак се разбирахме отлично. Просто когато има предпочитание от двете страни се получава. Както загатнах, там няма затвор, няма полиция. Никой не краде, никой не се бие, няма убийства. Разпитахме ги какво се случва, в случай че стане някакъв случай даже и несъзнателен. Разказаха ни, че в случай че стане някакъв смъртен случай по нехайство, се събират двата рода и си простят. Това е удивително, но в действителност в случай че на подобен остров стартират вендети, те ще се избият за нула време. Живеят извънредно оскъдно, само че са доста щастливи и спокойни. Населението е към 30 000 души и всички се познават по сред си.
- А какво се случва, в случай че някой се разболее?
- Има болница единствено в града. Слава богу не ми се е налагало да я навестявам. Но открих, че там употребяват извънредно сполучливо тяхната си „ национална ” медицина. Аз имах следния случай - подхлъзнах се в една пещера и падайки се подпрях на ръката. Долу имаше стърчаща канара и си разрязах ръката. Отвори се сериозна рана, шурна кръв и отидох към колата нещо да си взема за стерилизация. Междувременно споделих на лидера Ахмед какво се е случило. Той отиде до едно дърво, скъса едно стръкче, от което потече доста гъста смола, намаза ми раната и сподели, че това е за кръвосъсирване. Кръвта спря незабавно, затвори се и на идващия ден към този момент нищо ми нямаше. Остана единствено белег. Хората на острова живеят в цялостна симбиоза с природата.
- Туризъм явно няма, а с какво се препитават, въпреки всичко?
- Има рандеман на смола от така наречен драконово дърво, което се среща единствено на Сокотра. Но в лимитирани количества. В същото време локалните садят плантации с драконово дърво, защото козите унищожават младите фиданки и сега множеството дървета на острова са по 30-40 години. Ограждат с мрежи новите плантации, само че с очите си видях по какъв начин козите прескачат и опоскват наред. Но след няколко години ще има доста нови дървета. За благополучие този проблем го няма с пустинната роза, тъй като е отровна. Другият им занаят е риболовът. Не знам по какъв начин е проведено всичко, тъй като с изключение на на летището, другаде администрация не видях.
- Звучи като едно доста щастливо място. Как наподобява щастието на вашите фотоси?
- О да. На Сокотра не ти би трябвало да чакаш обичания на фотографите „ златен час ”. Там от самото начало можеш да правиш невероятни фрагменти. Снимал съм деца по какъв начин по обед играят волейбол на една спонтанна от връвчици мрежа. А в очите им е събрано цялото благополучие на тази земя.
- Пътували сте по целия свят, това ли е най- необикновеното място, на което сте били?
- Бил съм на доста забавни места по света, само че това е безусловно друго. Слагам го на едно равнище със Западна Сахара, тъй като това е другото място, където няма туристи, само че там пък е цялостно с полиция и военни. Но Сокотра е като че ли друга планета.
- Къде ще е идващото премеждие?
- Готвя няколко пътувания, само че най- забавното се обрисува в Индия, при започване на идната година. На всеки 12 години там има огромен фестивал на отшелниците, който събира сред 20 и 30 милиона души. Ще се опитам да не го пропусна, защото звучи като предизвикателство.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ